В началото на месец август 2023 г. влязоха в сила дългоочакваните промени в българското законодателство със силна практическа насоченост, с които се въведе нов тип дружество, а именно т.нар. дружество с променлив капитал (ДПК).
В предишната статия разгледахме част от предложенията за промени на Европейската комисия в планираната от ЕК всеобхватна реформа на европейското фармацевтично законодателство, съдържащи се в новите проекти за директива за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (“Директивата“) и за регламент за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна употреба и за правилата, по които се ръководи Европейската агенция по лекарствата („Регламента“), на които не бе обърнато сериозно внимание в българските медии.
На 26 Април 2023 г. Европейската комисия представи дългоочакваното си предложение за всеобхватна реформа на европейското фармацевтично законодателство.
На 20.04.2023 г. Европейският парламент одобри дългоочаквания Регламент относно пазарите на криптоактиви, още познат като „MiCA“, с който се въвежда всеобхватна регулаторна рамка относно лицензирането и надзора върху (i) лицата, които участват в емитирането на някои видове криптоактиви, както и върху (ii) лицата които предоставят услуги, свързани с криптоактиви в ЕС.
В началото на февруари 2023 г. бяха обнародвани промени в Гражданския процесуален кодекс („ГПК“), посветени на електронизацията на заповедното производство. В мотивите към законопроекта се сочи, че промените са в съответствие с тенденцията в Европейския съюз към електронизация на това производство, както и с целта да се разпределят по-оптимално съдебните ресурси чрез централизирано разпределение на заповедните производства между районните съдии от цялата страна.
На 31 октомври 2017 г. Органът за защита на конкуренцията и пазара на Италия наложи глоба в размер на 60 668 580 евро на Unilever (Италия) за злоупотреба с господстващото си положение на пазара, на който се предлагат индивидуално опаковани сладоледи, предназначени за консумация навън.
На 25 януари 2023 г. бе обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност („ЗИД на ЗТМТМ“), приет от 48-мо Народно събрание на 19 януари 2023 г. Промените касаят условията за влизане и пребиваване на граждани на държави извън Европейския съюз („ЕС“) на територията на Република България за целите на висококвалифицирана трудова заетост, както и процедурата за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на Европейския Съюз“, чиято уредба се съдържа в Закона за чужденците в Република България („ЗЧРБ“) и правилника за неговото прилагане.
С нарастващото използване на всякакви средства за работа от разстояние се увеличава и необходимостта работодатели и служители да общуват дистанционно. Мнозина биха казали, че това вече е факт и ежедневните трудовоправни въпроси лесно могат да бъдат разрешени с изпращането на имейл или запис в използваната от компанията електронна система за управление на човешките ресурси.
От началото на 2022г. бяха направени съществени законодателни промени в областта на потребителското право, които имат за цел модернизиране на правилата за защита на потребителите и адаптирането им към цифровата икономика. Нов Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки (по-долу „ЗПЦСЦУПС“) влезе в сила на 1 януари 2022 г., а от 28 май 2022 г. в сила са изменения в Закона за защита на потребителите (по-долу „ЗЗП“). С посочените законодателни промени на практика се въвеждат изискванията на пакет от актове на Европейски съюз, в т.ч. Директивата за цифровото съдържание и цифрови услуги (Директива 2019/770), Директивата за продажба на стоки (Директива 2019/771), Омнибус директивата (Директива 2019/2161).
През януари 2022 г. на територията на Европейския съюз влезе в сила новият Регламент (ЕС) 2021/2282 на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2021 година относно оценката на здравните технологии („Регламента за ОЗТ“) Същият цели да хармонизира (но не и напълно да централизира) по настоящем фрагментираната в различните държави процедура по оценка на здравните технологии на иновативните лекарствени терапии, които навлизат на пазара на Европейския съюз.
Тази сделка с приблизителна стойност от 28 милиона щатски долара приключи успешно в началото на м. април 2022 г. след получаване на необходимите разрешения и одобрения от Българска народна банка и Комисията за защита на конкуренцията и след изпълнение на редица други предварителни условия във връзка с приключване на сделката.
Българското правителство внесе поредни корекции в Националния план за възстановяване и устойчивост. С плана за възстановяване България цели да постигне едновременно енергийна независимост и сигурност, заетост и екоефект.