НОВИНИ & ПУБЛИКАЦИИ

Съпоставка между режима за докладване на нарушения в законодателството на Северна Македония и законодателството на ЕС

05 февруари 2024

Защитени категории лица сигнализиращи за нередности са служител(и), кандидат(и) за работа, доброволец(и), стажант(и), физическо лице, което е било клиент, има бизнес сътрудничество или е било ангажирано да изпълнява някаква работа в институцията или юридическото лице, в което е подаден сигнала. Лицата, сигнализиращи за нередности, не са длъжни да доказват своята добросъвестност и истинността на сигнала и получават защита и анонимност в степента и за периода, за който е необходимо.

Сигналът може да се подаде устно или писмено до лицето отговарящо за подаваните сигнали, или до упълномощено лице от задължения субект, ако не е назначено нарочно лице, отговарящо за подаваните сигнали. Законът въвежда задължение за действие по вече установените процедури, да защитава анонимността и личните данни на лицето сигнализиращо за нарушения и в 15-дневен срок да се уведоми сигнализиращото лице за предприетите мерки по сигнала, когато последният не е анонимен.

Външното подаване на сигнали се прави до Министерството на вътрешните работи, Прокуратурата, Комисията противодействие на корупцията, Омбудсмана на Република Северна Македония и други компетентни институции за външно подаване на сигнали.

Защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, е гарантирана, независимо от това къде е подаден сигналът. Субектите от частния сектор с най-малко 10 работници или служители са длъжни да приемат собствени вътрешни правила съгласно правилника за насоките за приемане на вътрешни актове за защитено вътрешно подаване на сигнали в частния сектор, приет от министъра на правосъдието, който правилник предписва основните точки които следва да бъдат взети под внимание, като например: достъпност до лице или определено място за вътрешна защита и наличие на вътрешния акт за защитено вътрешно подаване на сигнали за всички служители, отмяна на разпоредбите в актовете и договорите, уреждащи правата по трудовото правоотношение и трудовите ангажименти, които забраняват регистриране на подозрение или знание за извършено престъпление или друго незаконно или недопустимо поведение, което накърнява или застрашава обществения интерес, сигурността и отбраната, или когато такова подаване на сигнали се определя като нарушение на поверителността, лоялността и разпоредбите за професионализъм и др.

През 2019 г. Европейският съюз (ЕС) прие Директива относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (2019/1937) („Директивата“), за да въведе по-голяма защита за лицата, сигнализиращи за нередности, като ги предпазва от действия целящи отмъщение и създава „безопасни канали“ за подаване на сигнали за нарушение на законодателството.

С настоящия материал правим анализ, който би бил полезен инструмент за идентифициране на това, което може да се подобри в законодателството на Република Северна Македония, но и във вътрешните правила за подаване на сигнали на частни компании, публични и общински институции. Този анализ отразява различията между съществуващата правна рамка в Република Северна Македония, Директивата и като в съседна юрисдикция и държава-членка на ЕС – българския Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения („Българският закон “).

Първо, бихме искали да посочим разликата в броя на служителите в компании от частния сектор между Македонския закон и Директивата, които правят приемането на правила и създаването на вътрешен канал за подаване на сигнал задължителни. Съгласно Директивата прагът е най-малко 50 работници или служители. Като допълнение, независимо от броя на служителите, Директивата налага задължения за приемане на правила и създаване на вътрешен канал за докладване за дружества, които оперират на регулирани сектор (основно във финансовия сектор, напр. банки, финансови институции, инвестиционни посредници, застрахователни компании и др.).

Друга основна разлика е материалният обхват на македонския закон – всяко нарушение, което има потенциал да засегне обществения интерес. Междувременно Директивата обхваща нарушения в определени сектори, където общественият интерес може да бъде засегнат, например обществени поръчки, безопасност на транспорта, обществено здраве, конкуренция и държавна помощ, финансов интерес на Европейския съюз, ядрена безопасност, околна среда и др. Тези сектори представляват минималния обхват на националните актове на държавите-членки за транспониране на Директивата. Директивата дава възможност за разширяване на материалния обхват на националните закони чрез включване на всички възможни правни нарушения. На практика, Македонският закон ex ante в най-висока степен привежда приложното си поле в съответствие с Директивата.

България не се възползва напълно от възможността да разшири обхвата на закона, но въпреки това Народното събрание добави към материалния обхват на Българския закон нарушения, свързани с правилата за плащане на публични държавни и общински вземания, трудовото законодателство, законодателството, свързано с изпълнението на държавна служба. От практическа гледна точка нарушенията на трудовото законодателство засягат вече съществуващите политики за подаване на сигнали и канали на частните дружества, тъй като съществуващите вътрешни политики на клиентите са фокусирани върху нарушения на трудовото законодателство и нарушения на трудовата дисциплина (напр. сексуален тормоз, дискриминация, черни списъци, незаконно уволнение и др.), което на практика се създава припокриване между материалния обхват на вътрешните политики и този на Българския закон. Това прави много трудно разграничението между това, което трябва да бъде подадено като сигнал чрез съществуващия канал, и това, което трябва да бъде подадено като сигнал съгласно Българския закон. Следователно клиентите предпочитат да използват единствено местния канал за подаване на сигнали, отколкото да носят риска от неспазване на местното законодателство.

Наред с възможностите за разширяване на материалния обхват на националните актове, Директивата дава възможност на държавите членки да отказват разследване на анонимни сигнали. Македонският закон вече е напълно съобразен с този подход и позволява както анонимни, така и неанонимни сигнали, докато Българският закон предвижда приемане и разследване само на неанонимни сигнали.

Директивата дава възможност на частните дружества да използват вече съществуващи канали за подаване на сигнали. Тази опция не е налична в Македонския закон. В България опцията е налична, но до известна степен, а именно само приемането и регистрацията на сигнала може да се делегира на трети лица или на вече съществуващ отдел в рамките на корпоративната група на съответното дружество. Въз основа на нашия опит някои клиенти изоставят тази възможност поради технически и практически трудности и предпочитат да изцяло локален канал за докладване, например имейл адрес.

Последното сравнение, което бихме искали да направим се отнася до защитата на лицата, сигнализиращи за нарушения. И в трите документа има едно и също разбиране, че трябва да се предостави защита на лицето, сигнализирало за нарушение, но също така и на неговите роднини, лица, свързани с него и лица, които са помогнали на лицата сигнализирали за нарушението. Македонският закон възприема тази концепция, но дава тясна дефиниция на роднините на лицата сигнализиращи нередности, като ги свързва с близостта на родството. Директивата и Българският закон използват възможно най-широката дефиниция, като въвеждат само термина „роднина“. Освен това Директивата предоставя защита и на юридически лица, в които едно от защитените лица е акционер, управител или има друг интерес, тъй като тези лица също могат да бъдат обект на ответни действия, чрез прекратяване на лиценз, прекратяване на договор, налагане на несправедливи договорни условия и др.

Защитата по Директивата е много структурирана и обхваща всяка форма на ответни действия, включително, но не само отстраняване, уволнение или прилагане на друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение на лицето, понижаване в длъжност или забавяне на повишение, промяна на мястото или естеството на работата, продължителността на работното време или намаляването на възнаграждението, налагането на финансова и/или дисциплинарна отговорност, включително налагане на дисциплинарни санкции, принуда, отхвърляне, заплаха за предприемане на ответни действия с цел отмъщение или действия, насочени към физическо, вербално или друго уронване на достойнството на лицето и създаване на враждебна професионална среда, поставяне в черен списък въз основа на неформален или формален договор за цял сектор или индустрия, което може да доведе до това, че лицето в бъдеще няма да намери работа или да доставя стоки или услуги в сектора или индустрията, предсрочно прекратяване или отказ от договор за доставка на стоки или услуги, когато лицето е доставчик, прекратяване на лиценз или разрешение и т.н. Македонският закон възприема идеята за защита, но по-детайлен подход не би бил излишен.

В заключение, защитата на лицата, сигнализирали за нарушения, съгласно Директивата е необходима за подобряване на прилагането на правото на ЕС и за защита на обществения интерес. Дори преди приемането на Директивата, почти всички международни компании вече имаха съществуващи политики за сигнализиране на нередности и канали за докладване. Това ни даде възможност да проведем вътрешни разследвания, свързани предимно с нарушения на вътрешните политики за бизнес етика. Принципно клиентите приемат много отговорно подобни сигнали и провеждат задълбочени разследвания. Ако се установи нарушение, обикновено резултатът е прекратяване на отношенията с нарушителя. Опитът ни показва, че такова прекратяване се извършва по взаимно съгласие и парично обезщетение, за да се избегнат искове за незаконно уволнение и последиците от него.

Автори:
Елеонора Матеина
Kristina Tomashevska – Blazhevska – Law Office Lazarov, Skopje, North Macedonia