Промени в режима на приемане на граждани на трети страни за целите на висококвалифицирана трудова заетост в България
20 февруари 2023
На 25 януари 2023 г. бе обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност („ЗИД на ЗТМТМ“), приет от 48-мо Народно събрание на 19 януари 2023 г. Промените касаят условията за влизане и пребиваване на граждани на държави извън Европейския съюз („ЕС“) на територията на Република България за целите на висококвалифицирана трудова заетост, както и процедурата за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на Европейския Съюз“, чиято уредба се съдържа в Закона за чужденците в Република България („ЗЧРБ“) и правилника за неговото прилагане.
Сред причините, които налагат актуализиране на българското законодателство в тази област е нуждата от адаптиране към динамично променящата се обстановка в сферата на трудовата миграция, по-добро съгласуване между търсенето и предлагането на труд и привличане на повече висококвалифицирани кадри на българския пазар на труда, като по този начин се намали недостигът на работна сила в ключови сектори от него.
Заедно с това, като член на ЕС, България има задължение да синхронизира законодателството си с предприетите на ниво ЕС мерки за улесняване приема на висококвалифицирани работници от трети страни и по-конкретно да отрази Директива (ЕС) 2021/1883 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2021 година относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост и за отмяна на Директива 2009/50/ЕО на Съвета („Директивата“), която държавите членки трябва да транспонират в националното си законодателство най-късно до 18 ноември 2023 г.
Изменения в ЗТМТМ
Основните изменения в ЗТМТМ имат за цел да разширят кръга на лицата, имащи право да кандидатстват за Синя карта на ЕС, и да благоприятстват последващия престой и полагане на труд в страната. В тази насока, към критериите за получаване на разрешение за достъп до българския пазар на труда, е въведена възможността за доказване на висока степен на професионални умения, относими към длъжността или сектора, с официален документ за придобит професионален опит, като алтернатива на необходимостта от документ за придобито висше образование. Съгласно съображение 23 от Директивата държавите членки се насърчават да улеснят признаването на документи, удостоверяващи съответната висока професионална квалификация.
На следващо място, срокът в който висококвалифицирана заетост може да бъде упражнявана единствено на територията на България е съкратен от две години на 12 месеца, като ограничението не се отнася за случаите на пребиваване в държава членка на ЕС за целите на извършване на служебна дейност (вж. по-долу).
Изменения в ЗЧРБ
Със заключителните разпоредби на ЗИД на ЗТМТМ повече промени на практика са направени в ЗЧРБ. Целите, които са заложени в тях е да се осигури по-голяма достъпност при кандидатстване за разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“, основана на обективни критерии и ускоряване на процеса.
В по-голямата си част измененията в ЗЧРБ се отнасят до самата процедура по издаване на сини карти. Едно от ключовите е предвиждането на възможност за подаване по електронен път, както на заявленията, придружени с необходимите документи, така и на последващи съпътстващи процедурата документи, като за тази цел трябва да се създадат необходимите технически условия. Последното значително ще облекчи и практически ще забърза целия процес.
За целите на по-високо ниво на ефективност са изменени също така част от сроковете в хода на процедурата – от 14 на 10 дни са съкратени тези за изпращане на подадени заявления за издаване на синя карта от Дирекция „Миграция“ на Агенция по заетостта и Държавна агенция „Национална сигурност“ за писмени становища, както и за предоставяне на съответните становища. Освен това, при правна и фактическа сложност, срокът за разглеждане на заявлението може да бъде удължен с до 15 дни, а не с един месец, както гласеше законът допреди приемането на промените.
В съответствие с Директивата, процедурата по смяна на работодател е значително улеснена. През първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост чужденецът или новият работодател следва да подаде заявление за смяна на работодател, като наборът от съпътстващи документи е съществено намален в сравнение с първоначално кандидатстване, а срокът за произнасяне от страна на Дирекция „Миграция“ е до 30 дни от датата на подаване. След изтичане на 12 месеца се подава единствено уведомление до Дирекция „Миграция“ от новия работодател. Преди въвеждането на тези правила смяната на работодател налагаше провеждане на изцяло нова процедура.
Във връзка с противоречив в практиката въпрос относно изпълнението на трудовите задължения в режим на работа от разстояние, на притежатели на синя карта, със ЗИД на ЗТМТМ изрично се въвежда и урежда тази възможност, с уговорка в трудовия договор или в допълнително споразумение между страните по трудовото правоотношение. Предвидени са и мерки за контрол – уведомяване на Дирекция „Миграция“ от страна на работодателя в случай на преминаване към такъв режим на работа и промяна на адресната регистрация на чужденеца, в случай че работата ще се извършва от населено място, различно от посоченото в разрешението за пребиваване.
За целите на краткосрочна мобилност са преодолени и спорните обстоятелства във връзка с командироване на служители. Притежателите на сини карти, издадени в България ще могат да влизат и пребивават на територията на държава членка на ЕС за срок до 90 дни в рамките на период от 180 дни с цел извършване на конкретна служебна дейност, съответно притежатели на сини карти, издадени в друга държава членка, могат да пребивават в България при същите условия.
Опростени са и условията притежатели на синя карта, издадена в друга държава членка, да се преместят в България, като последните имат право да започнат работа не по-късно от 30 дни от подаване на заявление. В тази връзка, с допълнение в чл. 8 на Глава II от ЗЧРБ „Влизане и летищен транзит“ се дава право на притежатели на синя карта, издадена в държава членка на ЕС, която прилага изцяло Шенгенското Споразумение, да влизат и пребивават на територията на страната, без необходимост от виза или друго разрешение. В допълнение, достъп до процедурата вече ще имат и лица с разрешение за продължително пребиваване, както и такива с предоставена международна закрила, независимо дали от Република България или друга държава членка на ЕС.
Не на последно място, изменение има и в сроковете на валидност на синята карта, което се очаква да има положителен ефект върху привличането на таланти към българския пазар на труда. Максималният срок на валидност е увеличен от 4 на 5 години и е въведен минимален срок 24 месеца, като има известни съображения, в случай че срокът на трудовия договор е по-кратък.
Изменения в други закони
Съгласно допълненията в Закона за здравното осигуряване чуждите граждани, на които е издадено разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ от датата на получаването му са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса. С тази разпоредба на практика ще отпадне задължението за сключване и представяне на медицинска застраховка при кандидатстване за издаване на Синя карта.
В Закона за българските лични документи са направени изменения във връзка с улеснената процедура при смяна на работодател и с цел намаляване на административната тежест при нея. Пластиката на разрешението за пребиваване тип „Синя карта на ЕС“ вече няма да съдържа поле „месторабота“ и така няма да се налага подаване на заявление за ново разрешение и издаване на нова пластика.
Задължения или възможности, предвидени в Директивата, които не са транспонирани:
Съгласно текущата уредба в ЗЧРБ, още на етап подаване на заявление за издаване на синя карта следва да се представят доказателства за осигурено жилище. Това създава трудности предвид продължителността на процедурата и факта, че чужденецът обикновено се намира извън страната при кандидатстване. Директивата гласи, че когато съответният гражданин на трета държава все още не знае своя бъдещ адрес, държавите членки приемат временен адрес, а съображение 29, предхождащо текста на Директивата – че последният би могъл да бъде и адресът на работодателя. Приемане на подобна промяна би улеснило значително този аспект от процедурата.
С новите изменения в законодателството не са отразени и предвидените в Директивата по-благоприятни условия за събиране на семейства, съгласно които, когато са изпълнени изискванията за събиране на семейство и пълните заявления са подадени едновременно, решенията по заявленията на членовете на семейството се вземат и съобщават едновременно с решението по заявлението за синя карта на ЕС.
На следващо място, не са напълно транспонирани достиженията на дългосрочната мобилност. Директивата дава възможност на притежатели на синя карта на ЕС да натрупват периоди на пребиваване в различни държави членки, за да изпълнят изискването относно продължителността на пребиваване. С предвиждане на разпоредба в този смисъл в българския закон ще се улесни достъпът на висококвалифицирани специалисти до статут на дългосрочно пребиваващи в България.
Има и текстове от Директивата, които оставят на държавите членки преценката дали да въведат определени промени. Такива например са: да бъде разрешено на притежателите на синя карта да извършват професионална дейност, различна от основната и/или дейност като самостоятелно заети лица паралелно с висококвалифицирана трудова заетост, като тази дейност има допълнителен характер спрямо основната трудова дейност, или възможността да се предвиди процедура за признаване на работодатели, посредством която те да могат да се възползват от по-опростена и бърза процедура за кандидатстване и получаване на синя карта от техни служители. Към настоящия момент със ЗИД на ЗТМТМ не са предвидени подобни текстове в закона.
Разгледани в цялост, настоящите изменения и допълнения в българското законодателство дават нов тласък на усилията страната ни да прогресира като желана дестинация за специалисти от държави извън ЕС.
Автор: Маргарита Живкова