Електронизация на заповедното производство

14 март 2023

В началото на февруари 2023 г. бяха обнародвани промени в Гражданския процесуален кодекс („ГПК“), посветени на електронизацията на заповедното производство. В мотивите към законопроекта се сочи, че промените са в съответствие с тенденцията в Европейския съюз към електронизация на това производство, както и с целта да се разпределят по-оптимално съдебните ресурси чрез централизирано разпределение на заповедните производства между районните съдии от цялата страна. По този начин се прави опит да се допринесе за преодоляването на неравномерното натоварване на съдиите от различните райони, съответно ускоряване на правосъдието.

Новите правила ще влязат в сила на 1.07.2024 г. Причината да бъде определен толкова дълъг преходен период – година и половина, преди влизането им в сила, е преди всичко необходимостта от надграждане на Единния портал за електронно правосъдие („ЕПЕП“), чрез който ще се подават електронно заявленията и съответно ще протича производството. Към момента ЕПЕП се ползва най-вече за електронен достъп до съдебните дела, като системата включва и други функционалности като например връзка със Системата за издаване на електронни свидетелства съдимост и др.

С промените в ГПК се въвежда принципното положение, че всички действия в заповедното производство се извършват в електронна форма и всички актове на съда в производството, включително заповед за изпълнение и изпълнителен лист, се издават в електронна форма, освен когато е предвидено друго. В общия случай обаче, промените предоставят по-скоро единствено възможност на лицата да изберат дали да се ползват от електронното заповедно производство или да приложат досегашния ред, при който действията се извършват на хартиен носител.

Предвиждат се все пак някои хипотези, при които електронната форма на заповедното производство става задължителна и съответно „хартиената“ алтернатива не е приложима – това са случаите, когато заявление за издаване на заповед за изпълнение се подава от:

кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания срещу потребители, застрахователни и презастрахователни дружества и търговци, които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, нотариуси и частни съдебни изпълнители;
държавните учреждения и общините.

Независимо от горното, с промените в ГПК се предвижда, че когато търговците и лицата се представляват от адвокат, отпада задължителността заповедното производство да протече в електронна форма. В тази част промените биха могли да бъдат предмет на два вида тълкуване: (i) разширително – всички търговци и лица, включително гореизброените търговци и лица по т. 1 и 2, когато се представляват от адвокат, могат да изберат дали да подадат заявление в електронна форма или на хартиен носител и (ii) стеснително – всички търговци и лица, но с изключение на гореизброените търговци и лица по т. 1 и 2, когато се представляват от адвокат, могат да изберат дали да подадат заявление в електронна форма или на хартиен носител. При стеснителното тълкуване гореизброените търговци и лица по т. 1 и 2, независимо дали се представляват от адвокат или не, ще са задължени да подават единствено електронно заявления за издаване на заповед за изпълнение. Предвид полето за интерпретация, което това правило създава, може да се очаква то да претърпи изменения.

Лицата, избрали електронната форма, подават заявление за издаване на заповед за изпълнение чрез електронен формуляр, достъпен в ЕПЕП. Подадените заявления се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната, а не както е към момента заявленията да се разглеждат в общия случай от районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника. Изключение от това правило е предвидено само по отношение на заявленията за издаване на заповеди въз основа на определен вид документи по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 от ГПК (нотариални актове и други договори с нотариална заверка на подписите, ипотечни актове и договори за залог, записи на заповед, менителници и приравнени на тях). В тези случаи подадените заявления се разглеждат от районния съд по настоящия адрес или седалището на заявителя.

След получаване от страна на длъжника на заповедта за изпълнение, той може да подаде възражение срещу нея писмено на хартиен носител в който и да е районен съд или в електронна форма чрез ЕПЕП.

Въпреки че като цяло заповедното производство е предвидено да протече изцяло по електронен път, когато е инициирано по този начин, за някои действия – например действията по обжалване на актове в рамките на заповедното производство; установителния иск за съществуване на вземането при възражение от длъжника и др., ще могат да се извършват и на хартиен носител.

В заключение, следва да се оцени положително електронизацията на заповедното производство в България с оглед на целите, които то преследва. Предвид дългия преходен период, който е предвиден преди промените в ГПК да влязат в сила, има вероятност част от новите правила във връзка с електронизацията на заповедното производство да претърпят изменения във времето.