Влязоха в сила новите промени в Закона за авторското право и сродните му права

08 декември 2023

След няколкогодишно отлежаване в деловодствата на няколко поредни Народни събрания, след обнародване в Държавен вестник, на 01.12.2023 г. най-после влязоха в сила дългоочакваните промени в Закона за авторското право и сродните му права („Закона“). С тях, наред с други промени се транспонират в българското законодателство изискванията на Директива 2019/789 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми и за изменение на Директива 93/83/ЕИО на Съвета („Директива 2019/789“) и Директива 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО („Директива 2019/790“).

В настоящата статия ще се опитам да обобщя и систематизирам най-важните групи промени, които влизат в сила след обнародването на измененията:

I. Промени във връзка с транспонирането на Директива 2019/789

Транспонират се правилата на Директивата, които улесняват трансграничното предоставяне на онлайн услуги – когато са спомагателни за телевизионни и радиопредавания. Съгласно дефиницията в Закона спомагателна услуга е “онлайн услуга, която се състои в предлагането на електронен достъп на публиката от излъчващата или предаващата радио- или телевизионна организация до телевизионни или радиопрограми или до части от тях, едновременно с излъчването или предаването им от излъчващата или предаващата организация (симулкастинг) или за определен период от време след него, както и предоставянето на съдържание, което е спомагателно за това излъчване или предаване” (допълнителни материали, които не са излъчвани линейно от телевизионната програма). Разширяват се сродните права на радио- и телевизионните организации и с правомощието да разрешават срещу заплащане достъп до спомагателните за тях онлайн услуги. Съответно, Законът урежда и правото на автора на допълнително възнаграждение, ако негови произведения се споделят от радио- и телевизионни организации в рамките на спомагателни услуги;
Извършени са множество промени в Закона, които касаят препредаването на програми, излъчени за пръв път в друга държава членка – като се въвежда техническа неутралност на всички способи (онлайн, сателити, цифрово и др.), приравнявайки ги с по-старата технология на препредаването по кабел;
В Закона се въвеждат правилата относно прякото въвеждане на телевизионни и радио програми. Съгласно дефиницията в Закона, прякото въвеждане е “технология, посредством която излъчващата или предаващата радио- или телевизионна организация доставя своите сигнали – носители на програми, на друга организация – разпространител на сигнали, по такъв начин, че сигналите – носители на програми, не са достъпни за публиката по време на доставянето”. Макар да звучи сложно и неразбираемо, тази технология всъщност е най-разпространената технология, по която работи телевизионният и радио бизнес в България – при която собствениците на телевизионни и радио канали предоставя достъп до тях на телеком операторите, а те на свой ред, в зависимост от договора на съответния потребител му предоставят достъп до съответния брой канали. Основният спорен момент при тази технология, на който отговор се старае да даде директивата и Законът, който я транспонира, е кога произведенията, част от тези телевизионни и радио програми се считат за разгласени и кой отговаря при нарушение на правата на авторите. Разрешението на Директивата е, че отговарят едновременно телевизионният/радио оператор и разпространителят на сигнала (например телекомите), като тяхната отговорност е не солидарна, а разделна – всеки отговаря за получаване на разрешение от правоносителите за своята дейност (съответно – носи отговорност за липсата на разрешение). Въведени са и механизми за избягване на двойно плащане от телевизионния/радио оператор и разпространителя на сигнала до правоносителите за едно общо предаване при условията на пряко въвеждане.

II. Промени, свързани с транспонирането на Директива 2019/790

В Закона се транспонират правилата на Директивата по отношение на автоматизирания анализ на текст и информация. Въведена е законова презумпция, че подобен автоматизиран анализ е по принцип разрешен без съгласието на носителя на правото и без заплащане на допълнително възнаграждение, освен ако правоносителите не са го забранили изрично и то, само ако същите са въвели забраната с технически средства, разпознаваеми от софтуера, извършващ автоматизиран анализ. В случай, че автоматизираният анализ е за целите на научни изследвания от изрично изброения в Закона кръг научни институции (музеи, библиотеки, университети, научни и изследователски институти и др.), същият е разрешен дори при наличие на изрична забрана от правоносителя;
Въвеждат се правила, които изрично разрешават използването на произведения, обект на авторско право, при условията на цифрови и трансгранични преподавателски дейности (онлайн образование) от образователни институции от системата на предучилищното и училищно образование и университетите;
Създава се нов вид сродно на авторското право – на издателите на публикации в пресата (издателите на периодични издания, на новини, новинарски агенции и други). В Закона е прието, че издателят на публикации в пресата има изключителното право да отстъпва на доставчиците на услуги на информационното общество срещу възнаграждение: (i) възпроизвеждането в онлайн среда на публикациите си или части от тях; (ii) предлагането на електронен достъп до публикациите си или до части от тях. Тези сродни права имат продължителност от 2 години, считано от първи януари на годината, следваща годината, в която е публикувана публикацията в пресата. Сродните права на издателите обаче не се разпростират до разрешаването на следните действия, които могат да се извършват свободно: (i) използване на публикации в пресата от физическо лице за лични или нетърговски цели; (ii) възпроизвеждане на фактите, включени в публикации в пресата; (iii) използване на отделни думи или много кратки откъси от публикация в пресата; (iv) създаване на препратки (хипервръзки), както и по отношение на периодични издания с научни или академични цели и блогове и други частни сайтове;
Транспонират се правилата на Директивата относно обектите на закрила извън търговско обращение – обекти, за които след полагане на разумни усилия добросъвестно може да се предположи, че произведението или обектът в своята цялост не се предлага на публиката чрез обичайните за него търговски канали на същия език и в първоначалната му форма (като Министърът на културата може да определи допълнителни критерии). Създадена е група правила, които предоставят на библиотеки, музеи и архивни институции правото да предоставят чрез уебсайтове с нетърговска цел електронен достъп до обекти извън търговско обрaщение от постоянните им архиви и колекции;
За пръв път в българското законодателство се уреждат правата и задълженията на платформите, предоставящи онлайн услуга за споделяне на съдържание. За тях се въвежда принципното разрешение, че отговарят за получаването на разрешение от носителите на правата за каченото в тяхната платформа съдържание. Платформите могат да се освободят от отговорност за качено без разрешение съдържание, ако: (i) са положили всички възможни усилия за получаване на разрешение; (ii) са положили всички усилия да не бъдат качвани на платформата произведения, за които изрично са уведомени от правоносителите; и (iii) без забавяне премахват/преустановяват достъпа до неразрешено съдържание, за което са били уведомени и препятстват повторното му качване на платформата. Ако платформата има над 5 000 000 месечни посетители, за освобождаване от отговорност същата има допълнителното задължение да докаже, че е положила всички възможни усилия за предотвратяване на бъдещо качване на произведенията, за които е била уведомена от правоносителите;
Във връзка с правилата в Директивата е реформирана разпоредбата на Закона относно развалянето на договор за отстъпване на права при незапочнало изпълнение. Запазвайки и досегашния 2-годишен срок на неизползване на произведение, за което е отстъпено право на изключително ползване, Законът разширява правата на автора, като редом с развалянето на договора, същият има и правото да превърне правото на изключително ползване в неизключително. Разширен е обаче кръгът произведения, към които не се прилагат горните разпоредби, като към произведенията на архитектурата, за които и досега режимът беше такъв, са добавени и компютърните програми, произведенията създадени в рамките на трудово правоотношение или по поръчка, както и случаите, в които правата не се упражняват по вина на автора и случаите, в които поради естеството си, правото няма как да бъде отстъпено на нов ползвател. Във връзка с реализирането на гореописаните права на авторите е въведено задължение на ползвателите за ежегодна отчетност относно използването на предоставените права.

III. Други важни промени в Закона

В Закона са добавени нови хипотези за свободно използване на произведения, обект на авторско право (т.нар. fair use) – за целите на карикатурата и пародията, както и за целите на подражаването на характера или стила на друго произведение, както и случайното включване на произведение в друг материал;
Отменя се чл. 37, ал. 2 от Закона, съгласно който договорът за използване на произведение може да се сключи за максимален срок от 10 години. Както е посочено в мотивите към вече приетия законопроект, тази норма не бе адекватна на икономическите условия и силно затрудняваше бизнеса при уреждането на авторските права с правоносителите;
По отношение на създаването в рамките на трудово правоотношение, както и по отношение на договорите за използване на вече създадено произведение се прави важната добавка, че авторът има право на справедливо и съразмерно възнаграждение. Приети са разпоредби, които очертават механизъм за преценка дали възнаграждението отговаря на горните критерии (досегашната уредба се ограничаваше до постановяване, че възнаграждението се определя от съда по справедливост). Споровете могат да бъдат разрешени с процедурата по медиация, въведена със Закона, както и по съдебен ред. Разписаният механизъм, обаче, не се прилага към авторите на компютърни програми (които също имат право на справедливо и съразмерно възнаграждение, но изчислявано по не напълно изяснени критерии);
Създава се подробно описана процедура за регистрацията на наименованията на артистични групи от Министъра на културата, продължителността на защита на правата, както и възможността за съдебно обжалване. Прието е, че по-подробно условията и редът за регистрацията следва да бъдат определени с постановление на Министерски съвет;
Въвежда се право на авторите на произведения на научната литература, финансирани изцяло или частично с публични средства, да публикуват произведението си в образователни или научни хранилища с некомерсиална цел при споменаване на издателя. Нормата е императивна и издателят и авторите не могат да уговорят друго в договор помежду си.

Автор: Филип Кьосев