България е една крачка по-близо до транспонирането на Директивата относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза
20.12.2021
През 2019 г. на ниво Европейски съюз („ЕС“ или „Съюз“) беше приета Директива (ЕС) 2019/1937 относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза („Директивата“). Целта на Директивата е да подобри прилагането на правото на ЕС в определени области като въведе минимално ниво на хармонизация по отношение на механизмите и мерките за защита при подаване на сигнали за нарушения на правото на Съюза. По този начин европейският законодател се стреми да насърчи лицата, разполагащи с информация за нарушения на правото на Съюз, да сигнализират за тях.
Материалният обхват на Директивата е сравнително широк, като в него са включени нарушенията на правото на ЕС, засягащи редица области, в които бизнесът оперира като: 1) обществени поръчки; 2) финансови услуги, продукти и пазари и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма; 3) безопасност на продуктите и съответствие; 4) безопасност на транспорта; 5) опазване на околната среда; 6) радиационна защита и ядрена безопасност; 7) безопасност на храните и фуражите, здраве на животните и хуманно отношение към тях; 8) обществено здраве; 9) защита на потребителите; 10) защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни и сигурност на мрежите и информационните системи. В списъка влизат още и нарушенията, засягащи финансовите интереси на ЕС, както и нарушенията, свързани с вътрешния пазар на Съюза (например конкуренция и държавни помощи). Държавите членки обаче могат да предвидят и по-широк материален обхват.
Защитата, която Директивата предвижда по отношениe на лицата, подaващи сигнали за нарушения на правото на Съюза (англ. whistle-blowers), също обхваща широк кръг от лица от частния или публичния сектор, притежаващи информация за нарушения в работен контекст. Това могат да бъдат както работници и служители, самостоятелно заети лица, акционери, членове на съвети, подизпълнители, доставчици, стажанти и доброволци, така и лица в процес на подбор или преддоговорни отношения. Самата защита се изразява в забрана за ответни действия с цел отмъщение, които могат да бъдат под формата на уволнение, понижаване в длъжност, налагане на дисциплинарни мерки, предсрочно прекратяване или разваляне на договор и др. Нещо повече, лицата, подaващи сигнали за нарушения не носят отговорност когато разкриват информация, до която имат законен достъп.
Лицата, подaващи сигнали за нарушения на правото на Съюза получават защита при наличието на следните две условия: 1) имали са основателни причини да смятат, че информация, която са подали, е била вярна към момента на подаването; и 2) подали са сигнал по едни от предвидените в Директивата начини. Директивата предвижда също и защита за лицата, които подават анонимни сигнали, но оставя свобода на държавите членки да преценят дали да въведат приемането на анонимни сигнали в националното си право.
Начините за подаване на сигнали за нарушения, които Директивата предвижда, са три: 1) вътрешно – чрез докладване за нарушения в рамките на предприятие от частния или публичния сектор; 2) външно – чрез докладване на компетентен национален орган; и 3) публично – чрез оповестяване на съответната информация за нарушението пред обществеността. За да получат защита при публично оповестяване лицата, подaващи сигнали за нарушения на правото на Съюза, трябва първо да са подали сигнал вътрешно или външно и по отношение на него да не са били предприети съответни действия.
Въвеждането на адекватни правила и процедури за вътрешно подаване на сигнали за нарушения на правото на ЕС е задължение на бизнеса. Във връзка с това Директивата предвижда, че това задължение се прилага за предприятия от частния сектор с 50 или повече служители, с изключение на предприятията, попадащи в обхвата на актовете на ЕС, които регулират финансовите услуги, продукти и пазари, предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма, безопасността на транспорта и опазването на околната среда. Въпреки това, след извършване на оценка на риска държавите членки могат да въведат това задължение и за предприятията с по-малко от 50 служители. По отношене на предприятията от частния сектор с персонал от 50 до 249 служители, Директивата предвижда известна гъвкавост, като позволява споделянето на ресурси между предприятията във връзка с получаването на сигнали и извършването на разследвания. Тези споделени канали се очаква да бъдат предвидени и в българския закон.
Срокът за транспониране на Директивата в националните законодателства на държавите членки изтича на 17 декември 2021 г. Въпреки липсата на парламент и редовно правителство в България през по-голямата част от годината, очакванията са скоро да бъде приет закон, с който Директивата да бъде транспонирана в българското законодателство. Липсата на приет закон, по правило би следвало да доведе до директно приложение на Директивата, но с оглед дискусионните все още 7 основни точки и с оглед напредналия законодателен процес и наличието на първи работен вариант на закона, не очакваме да има санкции за неспазването на Директивата от българския бизнес.
Нещо повече, понастоящем процесът по подготовката на транспонирането на Директивата е във финален етап, като това е възложено на междуведомствена работна група с участието на широк кръг експерти, която подготвя проект на Закон за защита на лицата, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения.
Очакванията са крайният вариант на законопроекта да не предвижда голямо разширяване на материалния обхват извън предвиденото в Директивата. Също така се очаква да не бъде въвеждано задължение за предприятията с по-малко от 50 служители да създават канали за вътрешно подаване на сигнали за нарушения. По отношение на определянето на компетентните органи, до които ще могат да се подават сигнали и които ще могат да налагат санкции, очакванията са да се възприеме децентрализиран подход и правомощия да бъдат дадени на множество институции. Не се очаква да бъде предвидена възможност за анонимно докладване. И все пак последната дума принадлежи на българския законодател, който ще реши относно аспектите на Директивата, даващи свобода на преценка на държавите членки, а именно: 1) дали ще разшири материалния обхват, предвиден в Директивата, като въведе допълнителни области, които могат да бъдат засегнати от нарушения; 2) кои ще бъдат институциите, до които ще могат да се подват сигнали, както и кои инстутуции ще имат правомощия да налагат санкции за нарушения на закона; 3) какви да бъдат конкретните мерки за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения; 4) дали задължението за въвеждане на правила и процедури за вътрешно подаване на сигнали за нарушения ще се прилага за частни субекти с по-малко от 50 служители; и 5) дали ще бъде допуснато разглеждането на анонимни сигнали за нарушения.
Автори: Елеонора Матеина и Рашко Стоянов